ОТВОРЕНО ПИСМО

До членовете на Българската федерация по водна топка,
до клубовете, състезателите, треньорите и деятелите на българската водна топка,
до родителите и до българската общественост

Уважаеми колеги,
скъпи приятели на българската водна топка,

На 6 октомври 2026 г. практически се навършват четири години от деня, в който получих доверието да бъда избран за председател на Управителния съвет на Българската федерация по водна топка.

Четири години – толкова, колкото продължава един мандат.

В края на този мандат искам преди всичко да кажа благодаря.

Благодаря за привилегията и честта да работя за българската водна топка, за българския спорт и в полза на обществения интерес.

За свършеното няма да си давам оценка. Времето е най-точният съдник, а резултатите са тези, които в крайна сметка остават.

Искам специално да благодаря на хората, които бяха до мен през тези четири години – на членовете на Управителния съвет, на служителите и сътрудниците на федерацията, на треньорите, съдиите, клубовете и всички, които с труда си допринесоха за развитието на нашия спорт.

Благодаря им най-вече за това, че работиха с една единствена мотивация – доброто на българската водна топка.

Всяко решение, което сме взимали, всеки труден избор, всяка инвестиция на време и усилия бяха подчинени на тази кауза.

• Няма да се кандидатирам за втори мандат

Искам ясно и категорично да заявя, че няма да се кандидатирам за нов четиригодишен мандат като председател на Управителния съвет на Българската федерация по водна топка.

Това е лично и принципно решение.

Вярвам в мандатността. Вярвам, че никой не трябва да превръща една обществена позиция в своя професионална или лична територия.

Тук бях, за да служа. Не бях тук, за да заемам длъжност.

Смятам, че след четири години е време нови хора, с нова енергия, нови идеи и нов поглед да поемат отговорността, да модернизират и да надградят започнатото.

Това не означава край на ангажимента ми към българската водна топка.

Напротив.

Означава, че вярвам достатъчно силно в тази кауза, за да приема, че тя е по-голяма от всеки човек, от всяко ръководство и от всеки мандат.

Постигнатото е възможно. Но може много повече.

За тези четири години българската водна топка направи крачки напред.

Направихме промени, изградихме нови партньорства, подобрихме организацията, поставихме по-високи стандарти и показахме, че България може да организира събития на европейско ниво.

Резултатите са видими.

Но те можеха да бъдат много по-значими.

И ще бъдат много по-значими, ако към усилията на клубовете и федерацията се присъединят истински и последователно държавата, общините и бизнесът.

Защото днес българската водна топка, както и голяма част от българския спорт, се развива в среда, която трудно може да бъде определена като благоприятна.

• Клубовете са двигателят на спорта

Няма спорт без клубове.

Няма национални отбори без състезатели, които първо са влезли в басейна.

Няма шампиони без треньори, които всеки ден работят със своите състезатели.

Няма успехи без родители, които години наред отделят време, средства и лична енергия.

И именно клубовете днес са оставени да носят непропорционално голяма част от тежестта на развитието на спорта.

Клубовете работят в изключително трудни условия.

Финансирането е недостатъчно и несигурно. Спортната инфраструктура е ограничена. Достъпът до басейни е все по-труден и скъп. А подготовката на един състезател изисква години последователен труд, професионализъм и сериозен финансов ресурс.

На практика много клубове съществуват благодарение на една единствена опора – родителите на младите състезатели.

Това не може да бъде устойчив модел за развитие на българския спорт.

Родителите трябва да бъдат партньори на спорта, а не негов основен финансов стълб.

• Държавата трябва да поеме своята отговорност

Държавата не може да очаква международни успехи, ако не създава условия за тях.

Не може спортът да бъде важен само когато има медал.

Не може успехите на българските състезатели да се превръщат в повод за PR кампании, снимки и публични поздравления, а след това същите тези състезатели и клубове отново да бъдат оставяни сами да решават ежедневните си проблеми.

Българският спорт има нужда не само от поздравления.

Той има нужда от политика, инфраструктура, финансиране, дългосрочна стратегия и реална държавна ангажираност.

Законодателната рамка също има нужда от сериозна промяна. Законът за физическото възпитание и спорта не успява да създаде достатъчно ефективен модел за устойчиво развитие на спорта и за ясно разпределение на отговорностите между държавата, общините, федерациите и клубовете.

Необходим е нов подход.

Подход, при който спортът не е разход, а инвестиция в здравето, възпитанието и бъдещето на обществото.

• Общините и спортната инфраструктура

Водната топка има един специфичен проблем – тя не може да съществува без басейни.

А басейните са инфраструктура, която изисква огромни средства за изграждане, поддръжка и експлоатация.

В много общини спортната инфраструктура от години не е реален приоритет. Проекти се отлагат, съоръженията се амортизират, а достъпът на клубовете до съществуващата база става все по-труден.

Това е порочен кръг.

Без инфраструктура няма клубове.
Без клубове няма състезатели.
Без състезатели няма национални отбори.
Без национални отбори няма международни успехи.

И когато някой ден все пак дойде успехът, всички се оказват горди с него.

Но успехът не започва на финала.

Той започва години по-рано – в басейна, в тренировъчната зала и в ежедневната работа на клуба.

• И бизнесът има своята роля

Българският спорт не може да разчита единствено на държавата и общините.

Бизнесът също трябва да бъде част от този процес.

Но за да се случи това, е необходимо спортът да бъде поставен в среда, в която инвестицията в него има обществена стойност и ясна перспектива.

Не става въпрос само за това една компания да даде пари за екипи или състезание.

Става въпрос за създаване на дългосрочни партньорства, чрез които бизнесът да инвестира в състезатели, инфраструктура, образование, треньори и развитие.

Това е инвестиция, която се връща на обществото многократно.

• Какво оставяме след себе си

Не претендирам, че през тези четири години сме решили всички проблеми.

Не сме.

Но вярвам, че поставихме основи.

Показахме, че федерацията може да работи по-организирано, по-прозрачно и с по-високи амбиции.

Показахме, че България може да бъде домакин на големи международни състезания.

Показахме, че когато има воля, професионализъм и хора, които вярват в каузата, дори при изключително трудни условия могат да се постигат резултати.

Най-голямото ми удовлетворение не е от една купа или от едно състезание.

То е от това, че заедно с много хора успяхме да покажем, че българската водна топка има място сред европейското семейство и че може да гледа напред с увереност.

• Следващите четири години

На следващото ръководство няма да завещаем просто една позиция.

Завещаваме отговорност.

Отговорност да продължи започнатото.

Да не се връща назад.

Да поставя развитието на състезателите и клубовете в центъра на своята работа.

Да търси нови партньори.

Да настоява пред държавата и общините за реална подкрепа.

Да развива инфраструктурата.

Да инвестира в треньорите.

Да създава условия за младите състезатели.

И най-вече – да пази независимостта на федерацията и да поставя интереса на българската водна топка над личните, клубните и политическите интереси.

Аз вярвам, че това е възможно.

Вярвам и в хората, които ще поемат тази отговорност.

Благодаря

След четири години начело на Българската федерация по водна топка си тръгвам от тази позиция с чувство на благодарност, а не на удовлетворено лично его.

Защото тази работа никога не е била за мен въпрос на титла или власт.

Тя беше кауза.

Благодаря на всички, които бяха до нас.

На клубовете.

На състезателите.

На треньорите.

На съдиите.

На родителите.

На доброволците.

На партньорите.

На хората от екипа на федерацията.

И на всички, които по един или друг начин дадоха част от себе си за българската водна топка.

Не знам как ще оценят работата ни след години.

И не е моя работа да го решавам.

Времето е съдникът.

Но знам едно:

През тези четири години взимахме решенията си с убеждението, че служим на една кауза – българската водна топка.

И когато човек знае, че е дал всичко, на което е способен, за нещо, в което вярва, може спокойно да предаде щафетата.

Днес я предавам с вяра, че следващите ще я понесат още по-далеч.

Защото мандатите приключват.

Ръководствата се сменят.

Хората идват и си отиват.

Но каузата остава.

И моята кауза остава българската водна топка.

С уважение,

Дарий Дановски
Председател на Управителния съвет
Българска федерация по водна топка