Петър Петров пред BGswim.com: Водната топка се нуждае от съдействието на плуването (II част)

Петър Петров пред BGswim.com: Водната топка се нуждае от съдействието на плуването (II част)

Във втората част от интервюто, дадено на BGswim.com като анализ и обзор на историческото първо домакинство на европейско първенство до 15  години, председателят на БФВТ Петър Петров говори за въвеждането на единна методология във водната топка. И как да бъдат създадени възможности за развитието на този мъжки спорт в плувни градове като Сандански, Благоевград, Пловдив, Велико Търново, Плевен, Стара Загора.

– Г-н Петров, заради липсата на възможност за централизирана подготовка през по-голямата част от годината, смятате ли да последвате опита на плувната федерация, която направи 5 олимпийски центъра в страната, за да мобилизира и събере по места изявените таланти?

– Ще опитаме да разширим основата. Да създадем възможности за развитие на водната топка в плувни градове като Сандански, Благоевград, Пловдив, Велико Търново, Плевен, Стара Загора… Условия има, а водна топка там няма. Ще се опитаме да концентрираме дейността по райони, където естествено общините подпомагат тази дейност. А един от основните компоненти за развитието на плувни спортове, са базите, басейните. Без тях няма как да се получи.

Става въпрос все пак за внушителна издръжка. И това в крайна сметка е едно ограничение. (Освен това в България повечето от басейните са направени за плуване, а не да има отделно за водна топка, скокове във вода и артистично плуване – б. а.). Варна се очертава като изключително важен и водещ център през последните години с петте си развиващи се отбора по водна топка. В София също са пет, но там ситуацията с басейните е тежка. Към момента четирите от клубовете се тъпчат в 2-3 часа на покрития басейн „Диана“. Бургас също е основен център с три отбора. Изобщо, там където местната власт помага, намеренията се случват. Там, където това не става, всичко се случва много по-бавно. Трудно и с много мъка.

Много ни се искаше да се получи по-лесно и с Враца, най-вече по отношение как разходите по басейна на клубовете могат да се редуцират. Там функционира 25-метровят закрит басейн, който е във вида, в който е бил преди 40 години, а 50-метровият е плаж, дали са го под наем. Имахме среща с кмета, с клубовете. Но там наистина е много трудно. А лятото е период, в който може да се поемат повече деца, да тренират по-интензивно. Пък и разходите са по-малки, предвид сезона и липсата на отопление. Истината е, че има време, децата може да тренират двуразово и да трупат опит. Да се палят по самия спорт.

– В дългосрочен план каква е стратегията юношите от европейското първенство в Бургас да се превърнат в мъже, мерейки сили с водещите отбори на Стария континент?

– На първо място трябва да подсигурим всичко, което е нужно, а и възможно в методическо отношение. Ще го постигнем с организирането на семинари. Ще каним външни лектори на басейна, заедно с един отбор. Идеята е да се видят какви тренировки и методология са ни нужни. Какви контроли можем да договорим, за да подобряваме положението на българската водна топка.  Така ще върнем позициите и престижа си. Въвеждайки единна методология – с тестове и всичко нужно, и то всяка година, по естествен начин ще подбираме най-добрите ватерполисти, които да влизат в националните отбори. Започвайки от най-ранна възраст – на 9 години, те трябва да имат нужната за развитието си подготовка. И то да бъде проверено с тест в края на годината. На следващата ще последва нов, после още един и така нататък. Малко по-малко състезателите, на които ще разчитаме, ще започват да се открояват.

В крайна сметка стратегията и амбицията ни е да изградим единни критерии, по които да се работи. Приоритетно обаче е да разширим базата. И за да го постигнем, трябва да работим съвместно с плувните клубове. Идеята е от 1000 картотекирани състезатели в момента в България във всички възрасти (в двата пола), да ги направим двойно повече.

– Няма федерация в България, за която бюджетът да е достатъчен. Управителният съвет на БФВТ обаче е доста различен, съставен от бизнесмени. Как чисто мениджърски търсите начини за самоосигуряване. Не просто да функционирате в рамките на приетото, а да действате с поглед да върнете позициите на водната топка и то да бъде равностойна на другите нации в Европа?

– Първо искаме финансово и организационно да вкараме ред – как и къде да бъдат насочвани средствата. Доста активни сме да намираме помощи от странични места – да получаваме помощ, по-специално за организирането на лагерите. Ясно, е, че клубовете работят, но ние ще се опитаме да им дадем нещо минимално от наша страна  – технически. Било то външни треньори, било то с подсигуряването на врати, с топки… По някакъв начин процесът е организиран, финансирането също. Имаме подкрепата  на общините, имаме и таксите от обучението. Въпросът е основно за подготовката национални отбори и присъствието на чужди специалисти – да дадат на наши  знания. Да научат българските треньори на уменията, диктуващи световната топка в момента. И този процес става по естествен начин. Ако популяризираме играта, ще има по-голям интерес. Оттам ще дойде и помощта. С домакинството на европейско първенство се опитахме да положим основите именно в тази насока. Разлепихме хиляди плакати, агитирайки спортната, бургаската и българската общественост.

– А какви бяха отзивите от Европейската плувна лига (ЛЕН)?

– Имаше и критики в началото, но няма как да не е без организационни слабости. Поне за нас като Организационен комитет това е нещо ново. Последното ни домакинство е било през 2004 г. Големи първенства не сме правили. Като цяло успяхме да се концентрираме и да оправим малките недоразумения в началото. И това не беше заради нас. Донякъде рефлектира, че до края юни играехме по старите правила. После по новите, включително и в Бургас. Трябваше да се настройват софтуери, часовници, съдиите да се настройват. А това си е сложен процес. При това изключително кратък. За 15-20 дни, просто едно теоретично проиграване. Като цяло от ЛЕН са доволни. Проведох неведнъж разговори с делегатите по организацията и по-специално от басейна. Всички казват, че такива съоръжения за плувни спортове са малко в Европа.

– Идвате от плуването, изкушен сте от плуването, но сте играл и водна топка – как ще коментирате представянето на състезателите ни на световното първенство в Южна Корея?

– Имаме изключителен пробив пред последните години. Надявам се  на момчета след Антъни Иванов. Достатъчно е само дори това, което направи за родното плувне – стана причина да се говори по света за българското плуване. Направи така, че да имаме човек, който да влиза във финали. Да бъде девети в света.  Да бъде и по-напред. И то с оглед на факта, че знаем какво ни е нивото на плуването, че не получаваме какво да е финансиране, трябва да се оправят сами. Още повече при наличната плувна база. Защото трябва да оценяваме с какво разполагаме. Да, имаме плувна база, но как се дават за използване басейните, какво могат треньорите да направят в тези условия.  Нямаме спортни училища (по смисъла, в който трябва да – функционират), спортни школи. Самите родители не виждат перспектива в спортните училища. Не ги виждат, защото няма успехи. Сега, когато се уверяват, че има успехи, че някой пробива, че се получава, както в тениса видяха Григор Димитров, може да пробват. Така е и във футбола. Успехът винаги привлича децата и младите.